България и съседите ѝ: това е по-опасно, отколкото си мислим
Това, което става в Македония и Сърбия, е в действителност рисково за България. По-опасно, в сравнение с наподобява на пръв взор. Не единствено поради това, че всяко напрежение при съседите по предписание отеква и вкъщи. А и тъй като при съседи, стъпили на хлъзгав път, е изключително значимо най-малко вкъщи да не губиш посоката. Но българският случай не е подобен. Самата България неотдавна направи антиевропейски завой, втурвайки се да поддържа режима на Орбан в Унгария. Щом като така и така е изкушена от национал-популизма, а и към този момент не се срами да го декларира от европейска естрада, по-вероятно е публична София да потърси опора в македонския шовинизъм, в сравнение с да влезе в ролята на европейски наставник в Скопие.
Македония и проваленият референдум
Не е кой знае каква изненада, че референдумът в Македония се провали - авансово беше ясно, че огромна част от националистите ще бойкотират вота. По-важното е какво следва оттук насетне. Промяната на името ще се гласоподава в Народното събрание, а с цел да мине предлагането за “Северна Македония ”, ще са нужни две трети от гласовете. Това значи, че с цел да се преименува страната, част от националистите би трябвало да поддържат проевропейския министър председател Заев. Без да е изцяло изключено, сходно развиване е малко евентуално. А без нужния избор, министър председателят ще свика предварителни избори - процес, който единствено би укрепил антиевропейските сили и би вдъхнал нов живот на унгарската и съветската агитация - главните източници на тайни теории за някакво заравяне на македонската еднаквост под европейския ботуш.
След този референдум българското външно министерство застана на страната на Брюксел - прикани Скопие да прояви зрялост и да зачете обстоятелството, че 90% от гласувалите въпреки всичко са одобрили новото име. Инициативата може и да е доброжелателна, само че по никакъв начин не е несъмнено до каква степен е израз на стабилност във външната политика. Не и при държавно управление, в което взе участие Вътрешна македонска революционна организация и което намерено поддържа режима на Орбан, заставайки против Европейски Съюз.
Сърбия и Косово: отново ли?
Покрай Македония, която ври и кипи, някак на назад във времето остана това, което се случва в Сърбия. Страната разгласи цялостна бойна подготвеност, откакто президентът на Косово Хашим Тачи отиде в северните региони на страната, които Сърбия счита за свои. По-нататък събитията се развиха не просто мълниеносно, само че и като съмнително ехтене на претърпяното през 1990-те: сръбският президент сподели, че няма да допусне гнет и принуждение против сърбите в Косово и че няма да стъпи в Брюксел, откакто Европейски Съюз продължава да счита, че спорът е дело на две страни поравно - на сърбите и на косоварите. Ден-два по-късно сръбският президент се озова в Кремъл, където изиска поддръжка от Путин. И въпреки обстановката в Косово през днешния ден да е безусловно несравнима с това, което наблюдавахме през 1990-те, в ориентацията на Сърбия разлика няма и това изключително проличава в моменти на рецесия. Милошевич също обвиняваше Запада, че привижда две отговорни страни. И смяташе, че за разлика от Кремъл, Западът нехае за ориста на славяните. Почти всички сръбски военнопрестъпници, наказани в Хага, разчитаха на съветска дипломатическа, финансова и логистична помощ. И я получаваха.
Татяна Ваксберг
Впрочем, сръбският случай е като дежа вю в това число и във връзка с България. Точно по времето на югославските войни, когато на власт беше държавното управление на Жан Виденов, София смени своята ориентировка, обръщайки се към Русия и подкрепяйки Милошевич. Тогава за първи път се заприказва за “отродители ”, думата “космополит ” стана обидна, отказваха се пари на западни донори за образованието, тъй като това щяло да колонизира цяло потомство българчета, инициира се всеобщо покръстване в Родопите, нашумяха подкрепяни от властта историци-националисти. И на гърба на всичко това процъфтя контрабандата през Югославия, дала най-мощния подтик за образуването на българските мафиотски кланове, част от които са жизнеспособни и до през днешния ден.
Същата ария на нов глас?
Съвпадението сред днешната рецесия по западната граница и завоя в политиката на София, е, несъмнено, инцидентно, а не резултат от някакви конспирации. Но историята си коства да бъде изслушана още веднъж, и то с нараснало внимание: предходния път, когато на запад от нас имаше рецесия, а България беше избрала съюза с Кремъл, разпалвайки национализма вътре в страната, съвпадението докара до трагични политически и стопански последствия, на фона на които процъфтя мафията. Затова би трябвало да знаем, че историята не постоянно се повтаря като фарс - от време на време еволюира и в покруса.
Македония и проваленият референдум
Не е кой знае каква изненада, че референдумът в Македония се провали - авансово беше ясно, че огромна част от националистите ще бойкотират вота. По-важното е какво следва оттук насетне. Промяната на името ще се гласоподава в Народното събрание, а с цел да мине предлагането за “Северна Македония ”, ще са нужни две трети от гласовете. Това значи, че с цел да се преименува страната, част от националистите би трябвало да поддържат проевропейския министър председател Заев. Без да е изцяло изключено, сходно развиване е малко евентуално. А без нужния избор, министър председателят ще свика предварителни избори - процес, който единствено би укрепил антиевропейските сили и би вдъхнал нов живот на унгарската и съветската агитация - главните източници на тайни теории за някакво заравяне на македонската еднаквост под европейския ботуш.
След този референдум българското външно министерство застана на страната на Брюксел - прикани Скопие да прояви зрялост и да зачете обстоятелството, че 90% от гласувалите въпреки всичко са одобрили новото име. Инициативата може и да е доброжелателна, само че по никакъв начин не е несъмнено до каква степен е израз на стабилност във външната политика. Не и при държавно управление, в което взе участие Вътрешна македонска революционна организация и което намерено поддържа режима на Орбан, заставайки против Европейски Съюз.
Сърбия и Косово: отново ли?
Покрай Македония, която ври и кипи, някак на назад във времето остана това, което се случва в Сърбия. Страната разгласи цялостна бойна подготвеност, откакто президентът на Косово Хашим Тачи отиде в северните региони на страната, които Сърбия счита за свои. По-нататък събитията се развиха не просто мълниеносно, само че и като съмнително ехтене на претърпяното през 1990-те: сръбският президент сподели, че няма да допусне гнет и принуждение против сърбите в Косово и че няма да стъпи в Брюксел, откакто Европейски Съюз продължава да счита, че спорът е дело на две страни поравно - на сърбите и на косоварите. Ден-два по-късно сръбският президент се озова в Кремъл, където изиска поддръжка от Путин. И въпреки обстановката в Косово през днешния ден да е безусловно несравнима с това, което наблюдавахме през 1990-те, в ориентацията на Сърбия разлика няма и това изключително проличава в моменти на рецесия. Милошевич също обвиняваше Запада, че привижда две отговорни страни. И смяташе, че за разлика от Кремъл, Западът нехае за ориста на славяните. Почти всички сръбски военнопрестъпници, наказани в Хага, разчитаха на съветска дипломатическа, финансова и логистична помощ. И я получаваха.
Татяна Ваксберг
Впрочем, сръбският случай е като дежа вю в това число и във връзка с България. Точно по времето на югославските войни, когато на власт беше държавното управление на Жан Виденов, София смени своята ориентировка, обръщайки се към Русия и подкрепяйки Милошевич. Тогава за първи път се заприказва за “отродители ”, думата “космополит ” стана обидна, отказваха се пари на западни донори за образованието, тъй като това щяло да колонизира цяло потомство българчета, инициира се всеобщо покръстване в Родопите, нашумяха подкрепяни от властта историци-националисти. И на гърба на всичко това процъфтя контрабандата през Югославия, дала най-мощния подтик за образуването на българските мафиотски кланове, част от които са жизнеспособни и до през днешния ден.
Същата ария на нов глас?
Съвпадението сред днешната рецесия по западната граница и завоя в политиката на София, е, несъмнено, инцидентно, а не резултат от някакви конспирации. Но историята си коства да бъде изслушана още веднъж, и то с нараснало внимание: предходния път, когато на запад от нас имаше рецесия, а България беше избрала съюза с Кремъл, разпалвайки национализма вътре в страната, съвпадението докара до трагични политически и стопански последствия, на фона на които процъфтя мафията. Затова би трябвало да знаем, че историята не постоянно се повтаря като фарс - от време на време еволюира и в покруса.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ